През 50-те години на миналия век стартира създаването на полезащитните горски пояси в Добруджа, като целта им е да осигурят защита от ветровата ерозия и да формират по-благоприятни условия за земеделие в равнините. Днес, мрежата от полезащитни горски пояси е с обща площ е около 80 хиляди декара и дължина от 5 000 км, като благодарение на тях се опазва почвата, защитават се посевите и се повишават добивите на земеделските производители с до 30%.
Понастоящем, грижата за горските полезащитни пояси е поверена на горските и ловни стопанства в област Добрич, които провеждат лесовъдски мероприятия с цел да ги поддържат в добро състояние, за да могат да изпълняват важните си екологични функции. През 2020 година експерти от Института за гората към БАН и служители на Държавно ловно стопанство-Балчик констатират необичайно масово съхнене в ясеновите пояси, при което са засегнати близо 400 километра от тези насаждения. След проведените изследвания, учените констатират, че причините за съхненето са комплексни и процесът е необратим, което налага изсичане на болните дървета и възстановяването на поясите чрез ново залесяване с по-устойчиви видове.
За да обсъдят възможностите за оптимален изход от ситуацията, експерти от различни институции се събраха на работна среща в землището на балчишкото село Дропла, където се наблюдава най-мащабното съхнене на полезащитните пояси. По време на срещата, учени от БАН представиха резултати от изследвания на пробите, взети през последните 2 години, като директорът на Института за гората проф. Георги Георгиев изложи своето виждане за съхненето на ясените. Част от пробите, взети от поясите на територията на ловното стопанство в Балчик, са изпратени за изследване в чужди лаборатории. Според проф. Георгиев, засегнатите дървета, особено тези и с гъбични заболявания не могат да бъдат спасени, което налага да се пристъпи към реконструкция на поясите и залесяване с устойчиви към променените климатични условия видове.
Зам.-директорът на стопанството в Балчик инж. Радослав Радев също смята, че процесът е необратим и трябва да се мисли как по-бързо да започне презалесяването на увредените пояси, тъй като 35 километра от ясеновите пояси в стопанството вече са загинали. За бързи и адекватни мерки призова и директорът на РДГ-Варна, който заедно с колегите си следи ситуацията. На срещата край село Дропла присъстваха представители на много институции, които с тревога следят съхненето на поясите. Орнитологът Михаил Илиев от БДЗП коментира, че 35 вида птици гнездят в добруджанските пояси, като благодарение на тях в североизточна България е създадена една наистина уникална екосистема, създаваща условия за живот на много бозайници, влечуги и птици. За лесовъдите решението е възможно най-скоро да се пристъпи към реконструкция на поясите чрез залесяване с по-устойчиви, типични за региона видове. Полезащитните пояси не могат да бъдат изгубени, защото те са важни както за хората и земеделието, така и за всички растителни и животински видове, които оцеляват благодарение на тях. Увредените части от тези уникални съоръжения могат да бъдат възстановени и с европейско финансиране, благодарение на природозащитни инициативи като проект „Горите на Североизтока“, изпълняван от СИДП ДП с финансовата подкрепа на програма LIFE NATURE 19 на Европейския съюз.
За да се справим с този проблем възможно най-бързо е необходима подкрепата на всички заинтересовани страни. Първите крачки в правилната посока вече са направени от лесовъдите в Североизточно държавно предприятие и неговите поделения, но най-мащабната част от работата, изискваща много усилия и средства, тепърва предстои.

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*