Добруджанските зърнопроизводители масово сеят вносни сортове с пшеница, заради високите добиви. Т.нар. меки пшеници обаче, имат изключително ниски хлебопекарни качества. В същото време ситничарите, които държат на добрата продукция, внасят брашно.
От 2014 година нашите зърнопроизводители сеят предимно вносни семена, алармира проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт. Селекционерът откроява няколко мотива в подобна практика, но основният е, че износът на пшеница е обвързан с вноса на семена. Това се превръща и в държавна политика и крие опасност българската пшеница да изчезне. В Турция не се сеят меки пшеници, защото качеството им е ниско, сподели Кемал Юзтюрк, собственик на семепроизводителна фирма в южната ни съседка. За разлика от насажданото у нас мнение, че българските институти нямат добра селекция, турците, които работят с наши семена от 60-те години на миналия век, ги намират за висококачествени. Маржът в цената на семената между твърдата и меката пшеница е около 20 лева. За сметка на това втората има по-висок добив с над 200 кг/дка. Липсата на качествено брашно на пазара у нас принуждава хлебарите да си го внасят от чужбина.
В момента семената на ДЗИ се продават за 1000 лева на тон. Проф. Киряков прогнозира, че с изчезването на българската селекция, чуждите семена, които сега се търгуват по 1500 лева за тон, ще поскъпнат двойно.

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*