Един слепец изминава по няколко километра пеш, 2 пъти седмично, за да си купи хляб от съседно село. Кое принуждава 65-годишният Стефан Ангелов от Пчелино да върви сам-самичък по шосето, въоръжен срещу профучаващите коли единствено със самоделен бастун?
Срещаме Стефан в центъра на родното му село. Споделя ни, че се връща от Славеево, откъдето си е купил хляб. Питаме го какво прави напълно сляп човек като него сам на пътя. Магазинерката в Славеево го познава отдавна. За нея той е клиент като всички останали и също го е питала защо му се налага да рискува. Стефан живее сам от няколко години. Няма личен асистент, не получава помощи, защото пенсията му надвишава необходимия минимум. Признава, че го е страх да се движи сам по пътя, но рискува. Собственоръчно си е спретнал бастун с метален накрайник, за да разпознава по звука му асфалта и oградите. Държи да ни покаже в каква мизерия живее и ни кани у дома си – схлупена кирпичена къщичка, наследена от прародителите. Единственият лукс тук са електричеството и течащата студена вода. Жена му го напуска преди 5-6 години, защото й спират парите като личен асистент, а преди 3 години умира майка му, която до последно се грижи за него. Стефан няма земи и не получава рента, само малка градина, но никой не я обработва. Стефан споделя още, че съселяни му искали по 50 лв., за да го заведат до Добрич на мед. преглед. Склонен е да се установи в социален дом, но не може да се свърже с такъв за хора с увреждания. Дори за пенсията плаща на човек да му я взема от областния център, защото няма кой да му помогне да подаде заявление за получаване в селото.
Кметът Марин Савов заявява, че многократно са правени опити Стефан да бъде подпомогнат, но е конфликтна личност и никой от 300-те жители на селото не желае да му стане асистент. Според кмета Ангелов получава над 200 лв. пенсия, затова не попада в никакви графи за помощ.

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*