Денят преди деня за размисъл – обичайна градска суматоха в центъра на Добрич. Щъкат хората по своите си дела и по нищо не личи да са като пред дилема. И
вероятно не са, щом едва една трета от добричлии се амбицира да гласува миналата неделя – но това да го нищят социолозите – анализатори и партийните
централи. Друго червейче гризе самочувствието ми на електорална единица – подмяната на вота. Твърде кратка бе радостта ми от т.нар. преференциален вот.
Твърде илюзорна се оказа свободата да гласуваш за личност, да пренареждаш листи според своя избор, защото за пореден път се подлъгах, че живеем в
демокрация. Ето ти и казус за юристите в общинската избирателна комисия – никой не беше чувал общински съветник да се отказва от поста си още преди да е
встъпил в него. Поумуваха ден – два, но като видяха, че и други напират да се изсухлят, пуснаха ги. Аз обаче съм инат човек и няма да се измъкна от отговорността,
ще продължа да ГЛАСувам, докато имам гласни струни! Защото знам от създателите на демокрацията, че тя е отговорност, защото свободата е достоинство, което се
заслужава, а не се раздава. Отговорните хора случват нещата, сбъдват мечтите. Когато научим бъдещето на отговорност, то ще има свободата да си остане у дома.

Категория:

НОВИНИ

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*